Ах, колко са готини just my style ;)
То как да не ти харесва тази обстановка с готин екип?! Много ме радват. Комбинация от хора с хумор, стил и сериозност! То се личи просто ;) Един добър приятел дори ми каза, че съм приличал на двамата на от общата снимка и искрено ме зарадва. Та питах го защо, той ми отговори: "Ами защото имаш много костюми и имаш хумор." Напрово се :D-мях и му казах: "Виж сега, то аз не мисля, че това е причината, а просто имаме подобни излъчвания на лицата".
И така, защо Ви споделям тази публикация ли? Ами споделям просто една епична случка просто, но трябваше да я снимам някак си на видео, че щеше да е по-интересно ;) И така... Като се замисля, наистина имам доста дрехи в гардероба ми, но то трябва да имаш дрехи за всякакви поводи, поне за мен де. О и е много важно да нямаш дрехите за идол, а за вдъхновение, то от там идва разлика да си ценител или газар! Аз съм си ценител и държа на стил и визия, но понякога има марка, която е просто лепната за теб! Ако мога така да се изразя... Тези дни малко така изведнъж ми дойде музата да публикувам, разни неща...
Още една новина по край мен:
Вече официално спирам с рекламните и пиар дейности, и прочие. Останах в телевизията, все пак не съм мързел и търся реализации към мечтите си. Осъзнах, че колкото повече върша друга дейност за прехраната си, то толкова повече се отдалечавам от мечтата си! Не е много типично това мое действие за българските мъже като цяло... но факт, е че така става... Забелязъл съм, че всеки, който не се бори за мечтите си, обикновенно има си дом, работа, жена и деца евентуално или лоши съдби, които няма да споменавам и не е истински щастлив или е просто "кон с капаци", а този който се бори за мечтите си, да ПОДЧЕРТАЯ НЕ нагло, а със стил, колкото и откази да получи, а и стигне до мечтата си, независимо от цената, която е плащал през годините, още от малък, най-накрая той наистина е щастлив! Мале на един дъх го написах... Та сериозно, хора ще Ви кажа едни извод от скромният си 23 годишен живот и то е:
"Да, всички се страхуваме от промяната, но защо да оставяме страховете да разрушават живота ни?"
В. Стоянов
*снимка на мен от 2011 година
На 16 години ми дойде тази мисъл и 2 години по-късно започнах да се опитвам в една компания да бъда част, но интересното е че все наемаха мои познати по една или друга причина, които не се познаваха помежду си дори, сега само един е останал да работи при тях, но в подизпълнителна фирма, така да се каже... Е има някои които още си работят, ала ги познавам по социалните мрежи. Надявам се да дойде и моят ред някои ден. Интересното, е че на 18 години почнах работа на хонорар в международна мебелна компания, то аз си имам такова образование, но не ми е страстта като цяло, но мебелната компания сама ме откри, като на филм, което ме шокира до някъде, защото ми е любима от мебелните, но вече нямат шоурум в БГ, но има сайт на български и от Кипър можеш да си направиш поръчка за БГ. Та ставало и чудеса и в БГ, и това ми дава основание да вярвам, че стеротипите, не винаги са истина ;) Като си замисля, бая странни чудеса съм иживявал, но идва един момент, дето сам трябва да си грабнеш чудото...
Още от 14-15 годишна възраст си "падам" по модата и дори си правих фотосесия, тази моя черно-бяла снимка се вдъхнових от тази реклама на един испански певец, който е класика де, та вижте клипа:
Енрике Иглесиас, кой не го знае, ако не го знаеш, ами малко така де, случайно да не си отгледан в пещара?
Та сериозно, просто немам думи, почти обожавам модата, не мога да кажа на 100% обожавам, защото съм вярващ, но след вярата ми, това е най-силната ми страст!
То по едно време щях да влизам в музикалното във Варна с профил пияно, но се отказах... Но сега си правя от време на време електронна музика, уроците по пияно ми помогнаха доста, за всякакъв характер от живота и се радвам за това, но се оказа, че не ми е страст... Сега няма да показвам гардероба си, щото не знам какво ще си помислите, може би от рода "Тоз пък колко дрехи има, ще кажеш, че е моден гуру някакъв", а защо си помислих аз за това ли, ами вижте сами:
Ами... красота де... Какво да се прави, живот ли бе да го опишеш ти? Та роман, няма да Ви пиша и затова Ви казвам АДИОС и до нови срещи и успехи :)